Меркурий е ретрограден,
но не колкото Берлин
с неговите ръждясали релси на ринга,
окислени от имигранти,
и дрънчене
на турски, български, гръцки, полски,
арабски,
но само не и немски.
Там дюнерът е като вкъщи
и жената на продавача в магазина за алкохол
е от Хасково,
бащата на каучсърфинг хоста
е от Румъния,
сателитната чиния на отсрещния блок
е от виваком.
китарата в метрото
е испанска,
студентът на съседната маса
италианец.
да пре-местиш дома си в берлинската джунгла?
надежда за територия
на скъп живот и евтино вино
за да може да се удавиш
от където и да си.
Моят Меркурий се разгражда в Берлин,
съвсем не толкова ретро,
колкото е трабанта пред блока,
но с малко повече арт,
по стените на Изтока си.
Много яко:) Да, това има дъх на Берлин:) ето една друга интерпретация Berlin, Berlout | 300 days in Berlin